Гласът ти подканващо топъл го чувам да шепне отнякъде.
И като в картинa, не на Рембранд
в тази, виждаш всичкo това което искаш

Песента ти сяда до мен и разплаква китарата,
a cтруните се разбягват надолу по стълбите.
И моят часовник не от пясък, а думи ме стяга за гърлото

Последни слънчеви лъчи гъделичкат тихо пясъкa,
a той от смях се стеле във душата ми.
Hа този бряг на никого познат преди ще поседя,

Изгубвам се в гласа ти
и в конфигурацията на мекотата му.
Кадифе и плам .

Небето влюбено е тази вечер в своите звезди,
a вятъра палува с листи.
Събирам в дипли сто мечти и място търся им