Постинг
03.10.2010 17:05 -
Град и белег
Очите си оставих
в твойта пазва мой роден град.
Навсякъде се чувствах като пътник,
без виза влизах в нов дом
със страх...
В душата си загнездих белег-плач,
насищан от съня и незакърпен
от морския прибой,
рушащ скалите ми
и удрящ се във буна...
Солен...
Хриптящ...
И незараснал белег-здрач...
От морска жал и
погледа във мен блуждае и
издълбана белег-рана
зад хоризонта ми живее.
Аз в залива на паметта
пристанище за теб направих -
да има диря, път, следа -
към тебе град...
И белег.
Дано голямата вълна на мойто плаване
да ме изхвърли пак на твоя бряг!
Дано от мойта краткост тук
да се сдобия с твойта морска вечност!
Дано във чайка се превърна
при залез при опалово небе,
когато там целуната от времето
и ти се влюбиш в мен море!
в твойта пазва мой роден град.
Навсякъде се чувствах като пътник,
без виза влизах в нов дом
със страх...
В душата си загнездих белег-плач,
насищан от съня и незакърпен
от морския прибой,
рушащ скалите ми
и удрящ се във буна...
Солен...
Хриптящ...
И незараснал белег-здрач...
От морска жал и
погледа във мен блуждае и
издълбана белег-рана
зад хоризонта ми живее.
Аз в залива на паметта
пристанище за теб направих -
да има диря, път, следа -
към тебе град...
И белег.
Дано голямата вълна на мойто плаване
да ме изхвърли пак на твоя бряг!
Дано от мойта краткост тук
да се сдобия с твойта морска вечност!
Дано във чайка се превърна
при залез при опалово небе,
когато там целуната от времето
и ти се влюбиш в мен море!
Няма коментари
